За печените на скара - кюфте и кебапче, няма по- добър акомпанимент от шопската салата. История за шопската салата, оцветена в бяло-зелено-червено.
Тройка кюфте и кебапче с гарнитура е точно такава класика, каквато е и шопската салата.
Шопската салата е една от модерните емблеми на българската национална кухня, поради което и нейното име е сред първите български думи, които чужденците научават, когато пристигнат в България. Шопската салата е лесно за приготвяне, но много вкусно предястие. И противно на разпространеното мнение, шопската салата не е стара балканска, а чисто българска рецепта. Тя е разработка на българската държавна туристическа фирма - Балкантурист от нашето минало и е дело на професионални готвачи.
Салатата е измислена през 1950, а целта е била на туристите да бъде предложен един чисто български продукт, от зеленчуковите градини на България. Освен това цветовете на продуктите, от които се приготвя предястието - настъргано сирене, домати, краставици и чушки - отговарят на националния трибагреник на страната: бяло, зелено и червено.
Рецептата е добре известна. Приготвя се от ситно нарязани домати, печени или сурови чушки, краставици и лук, подправени с олио и малко оцет и отгоре покрити с калпак от настъргано сирене и ситно нарязан магданоз. Така салатният ансамбъл получава цветовете на националното знаме. Възможни са и леки вариации.
Уникалността и очарованието на тази салата може да се обясни с взаимно допълващите се и в същото време контрастни вкусове на зеленчуците, лука и сиренето. Нейно подобие е популярната гръцка салата (Greek salad), но вкусът е различен. При гръцката салата зеленчуците и сиренето са нарязани на едро, поради което запазват известна вкусова идентичност.
Заради сполучливата симбиоза от вкусове, шопската салата отдавна е прескочила националните граници и може да се срещне в някои чешки, унгарски и дори в американски ресторанти. В Словакия дори са успели леко да я променят, понякога я предлагат без чушки или без лук, но за сметка на това със захар.
Откъде произхожда името? Трудно е да се повярва, че точно шопите, известни предимно със своя консерватизъм и житейски скептицизъм, са направили подобна дръзка кулинарна иновация .Освен със своя житейски скептицизъм обаче, шопите са известни и с белите си носии. Вероятно това е била основната причина, някакъв неизвестен майстор от Балкантурист да кръсти своето изобретение- шопска салата, заради белия калпак от настъргано сирене.
Шопската салата е модерен индустриален продукт и това е основна причина за нейната популярност както през 70-те и 80-те, така и днес.
Исторически е документрано, че в началото на XX в., а някъде и до 30-те години, отношението на българските селяни към узрелите червени домати е било подозрително. Използвали са ги предимно зелени за туршия, а узрелите понякога изхвърляли или давали за храна на животните, тъй като ги смятали за негодни и дори опасни за ядене. В Западна Европа също е имало страх от узрелите домати през XVIII и до началото на XIX век. В Дания и Холандия ги смятали дори за отровни. Това има своето обяснение, тъй като тогава храната често се е приготвяла в метални съдове, с високо съдържание на олово в сплавите. Изглежда киселината в доматите при контакт с такива съдове е предизвиквала стомашни неразположения и дори леки отравяния.
На европейската трапеза няма толкова богата, като вкусови компоненти салата.
От България рецептата се разпространява и в кухнята на съседните Сърбия и Македония. Широко е разпространена и в Румъния под името salată bulgărească (българска салата). Поради успеха на Шопската салата, в Македония започват да твърдят, че това е традиционна за тях рецепта. Шопската салата освен на Балканите е популярна в Чехия и Словакия (šopský salát), където присъства в менюто на заведенията, леко видоизменена (без печени чушки, а понякога и без лук), а в Словакия я сервират със захар. мастикаИталианците накъсват маруля, посипват балсамов оцет, нарязват репички или някакво сирене. Французите правят варени салати от зелен фасул с орехи и малко сирене. Но такава свежа, богата салата има само в България и в онези страни, които са научили рецептата от нас.
Сервира се предимно през лятото. Съчетава се много добре с охладени традиционни български алкохолни напитки.