Празниците продължават и през януари. Да се насладим на вкусно приготвените месни ястия, месни деликатеси и традиции
Изпратихме старата година и с голяма радост и надежда за по-добра година, посрещнахме Новата 2018. Месец декември е наситен с много празници, така че с много настроение да изпратим старата година. Месец януари продължава да вълнува голяма част от българския народ, защото тогава празнуват хората с най-често срещаните български имена. Празничният дух през януари някак продължава да тлее и не отстъпва място на снега и студа. Затова може би 21 от 31-ния януарски дни са църковни празници – това е месецът с най-много именни дни.През месец януари празнуваме Васильовден, Йордановден, Ивановден, Антоновден, Атанасовден, Бабинден.Нашите предци доста умно са се измъквали от вероятността да потънат в зимната меланхолия, като са си създали множество весели и ободряващи традиции и обичаи, именно през първия месец на годината.
На 17 и 18 януари православната християнска църква почита паметта на двама светци –Св. Антоний Велики (първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм), и Св. Атанасий Велики (един от най-ярките защитници на православната вяра в борбата срещу арианството). В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез се раздават на близки и съседи за здраве.
Освен, че бил лечител и прогонвал болестите, Св. Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите. Смята се, че той си изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял кошници от палмови клони, които разменял за хляб.
Според вярването, Св. Атанасий е участвал в разделянето на небето и земята и на него се паднала честта да владее зимните снегове и ледове. Той е представен, като покровител на зимата и студа, но и на зимното слънце.
Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата и след него денят започна да пораства с по „едно просено зърно“, затова празникът е известен и като „Среди зима“.
В народните схващания братята са представени, освен като покровители и защитници на ковачите и железарите, а и на побратимяването. Има народно поверие, че празниците на двамата братя-светци са особено подходящ момент за обреда „побратимяване“. С него се сродяват двама души, които не са кръвни роднини. Но с ритуала те стават като братя или като брат и сестра и почитат това родство до живот. Побратимяват се, като обредно спасение от болест и смърт.
На Атанасовден се коли черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. На Атанасовден, в някои райони, хората излизат по високите места да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет, а на връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие.
Стопаните гадаели по времето на този ден, дали ще е плодородна годината. Според поверието, ако е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината. „Дебел сняг - дебел комат“ - имало ли много сняг, голям берекет се очаквал. Ако времето е хубаво и не вали сняг, следващата зима ще започне рано.
Традиционно на трапезата на Антоновден присъства содена питка, свинско печено или свинско със зеле, луканка (празникът е в средата на т.н. „свински месец“). За двата празника се приготвят и обредни ястия: варено жито, баница, орехи, мед.