Незаменими аминокиселини и мастни киселини в червеното месо и рибата
Незаменимите аминокиселини са тези аминокиселини, които не могат да бъдат синтезирани в организма. По тази причина е необходимо да бъдат набавяни чрез храната. За възрастния човек незаменими са 8: валин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, треонин, триптофан и фенилаланин; за децата незаменими се являват също аргининът и хистидинът.
- Валин — съдържа се в граха, зърнените култури, месото, гъбите, млечните продукти, фъстъците, соята;
- Изолевцин — съдържа се в граха, бадемите, кашуто, пилешкото месо, нахута, яйцата, рибата, лещата, черния дроб, месото, ръжта, повечето семена, соята.
- Левцин — съдържа се в граха, месото, рибата, неполирания ориз, лещата, ядките и повечето семена.
- Лизин — съдържа се в рибата, месото, млечните продукти, граха, пшеницата, ядките.
- Метионин — съдържа се в млякото, месото, рибата, яйцата, фасула, лещата и соята.
- Треонин — съдържа се в млечните продукти и яйцата, в умерени количества в ядките и бобовите култури.
- Триптофан — съдържа се в овеса, бананите, фурмите, фъстъците, сусама, кедровите ядки, прясното и кисело мляко, изварата, рибата и месото.
- Фенилаланин — съдържа се в граха, говеждото и пилешко месо, рибата, соята, яйцата, изварата, млякото.
- Аргинин — съдържа се в тиквеното семе, свинското и говеждо месо, фъстъците, сусама, киселото мляко, швейцарското сирене.
Месото е един от основните източници на пълноценни белтъци за човека, които представляват съвкупност от незаменими и заменими аминокиселини. Пълноценните белтъци в месото съдържат всички есенциални (незаменими) аминокиселини, които не се произвеждат в човешкия организъм, а са крайно необходими за жизненоважни функции и могат да бъдат доставени единствено чрез храната. Организмът използва протеините за изграждането на съединителна тъкан, кости, сухожилия, стави, мускули, вътрешни органи, кожа и коса.
Животинските белтъци се отличават с богато съдържание на растежни фактори - аминокиселините триптофан, лизин, аргинин.
Мазнините в мускулната тъкан на кланничните животни, имат основно наситени (дълговерижни) мастни киселини, които се увеличават с възрастта на животното. Най-много ги има в свинското, агнешкото и говеждото месо. От друга страна, агнешкото и свинското месо са с по-високо съдържание на мононенаситени мастни киселини, които по последни научни данни имат антиатерогенен ефект.
Приемът на прекалено много протеини може да бъде опасен. Това води до претоварване на черния дроб и бъбреците, на които се налага да работят извънредно, за да го премахнат и разградят. Повишените нива на амоняк в организма, от излишъка на протеини, предизвикват завишаване количеството на пикочната киселина.
Недостигът на протеини е не по-малко опасен. Тялото си ги набява от мускулите, като ги самоизяжда.
Рибата е богата на белтъчини, мазнини, минерални вещества и витамини. Белтъците в мускулната й тъкан са пълноценни и лесноусвоими, а мазнините й съдържат много незаменими полиненаситени мастни киселини, в т.ч. омега-3-мастни киселини, които са с подчертано регулиращо нивата на холестерола в кръвта действие. Особено богати на тях са сьомгата, скумрията, херингата, сардините и рибата тон.
В рибата се съдържат витамините В1, В2, В3, В9, както и на други биологично-активни вещества, като карнитин и холин. В месото на рибата присъстват значителни количества макро- и микроелементи - фосфор, калций, магнезий, калий, йод, желязо, цинк, мед, флуор, сяра, бром. Редовната консумация на риба спомага да се регулират кръвното налягане и нивата на „добрия” и „лошия” холестерол, предпазва от инфаркт, артрит и други ставни заболявания.
За да се постигне балансиран прием на полезните незаменими аминокисилини и мастни киселини от различен произход, е необходимо консумация на разнообразна храна, с редуване на червено месо и риба.