Качествени характеристики на месото на някои проди месодайни животни .
В България се е запазила ценната местна порода, наречена източнобалканска свиня. Вкусът, ароматът и структурата на месото от породата източнобалканска свиня не могат да се сравнят по никакъв начин с тези, на която и да било порода свине, отглеждани интензивно. Качествата на месото са пряко отражение на естествената храна и свободното движение на животните. В Испания наричат свободно пасящите иберийски прасета „четирикраки маслинови дръвчета“ заради високото съдържание на олеинова киселина, богата на ценните Ω-3 полиненаситени киселини, същите, които правят зехтина толкова полезен. При източнобалканската черна свиня равнището на полиненаситените мастни киселини е значително по-високо, отколкото в месото на конвенционално отглежданите животни. Това определя и много по-благоприятното съотношение между тях и наситените мастни киселини - а именно то прави месото здравословно.
Тези животни, черни на цвят, с гребен, преди години често са се виждали из дъбравите по Черноморието ни, както и в Странджа, Ришкия и Котленския Балкан. Отглеждат се изцяло в горски пасища и се хранят свободно в дъбовите и букови гори, предимно с жълъди, но също и с корени, гъби, плодове. Тази порода би могла да бъде истинско национално богатство, както е иберийската порода за Испания, с прочутия деликатес хамон иберико, който се прави от нея. Но все още не е национално богатство.
Порода Белгийски Ландрас
Чистопородните нерези от породата Белгийски ландрас се използуват като финален баща за получаване на хибриди с много добри месодайни качества.
Говеда от порода Лимузин
Лимузин е най-разпространената чистокръвна порода в Европа, в момента. Като повечето континентални породи, месото на говеда и телета от порода Лимузин е с ниско съдържание на мазнини и e по-стегнато. Мрамориране обикновено липсва. Не отлагат много външни тлъстини, ако се спазва нормален хранителен режим. Месото от порода Лимузин се счита за доста крехко. Крехкостта на месото е хубаво нещо, но за постигането й е много по-важно, как се обработва говеждото в кланицата и дали му се дава време да „узрее”, отколкото от каква порода идва.
Говеда от порода Абърдийн Ангус
Един от най-високите прирасти е при фазата на финиширане – хранене със силажи и зърно в последната фаза на угояването. При подходящ хранителен режим отлагат лесно междумускулни мазнини – мрамориране на месото. Месото на Ангус достига максимума на своето качество, след постигане на мраморирането. Мраморирането на месото е резултат и от гените, но най-вече от режима на хранене
Говеда от породата Пиемонт
Младите животни от породата имат висока интензивност на растеж и нисък процент на кости в трупа. На 16 - 18 месеца могат да достигнат 600 - 700 kg с 12 - 15% кости в трупа. При интензивно угояване могат да достигнат средно дневен прираст от 1400g. Кланичният рандеман е над 67 - 68 %, като може да достигне и до 72%. Месото е с високо качество. Всичко това прави породата много известна.
Белгийско синьо говедо
Когато се използва за кръстосване с др уги породи за мляко или за месо води до увеличаване на кланичния рандеман при кръстоските с 5 до 7% в сравнение с изходната порода. Освен, че се натрупват огромна мускулна маса, мускулните влакна са тънки, което води да получаване на месо с висока нежност, не се натрупва тлъстина, месото е по - постно. Месото е и с голяма крехкост поради относително по - малкото количество на съединителна тъкан в мускулатурата.
Говеда от порода Кианина
Те имат висока растежна способност. По интензивност на растеж породата е на едно от първите места сред породите за месо. При угояване животните натрупват предимно мускулатура с минимални количества тлъстини. Месото е с червен цвят, но е нежно и вкусно.