МЕСОТО НАМИРА СВОЕТО ПРИЛОЖЕНИЕ ВЪВ ВСИЧКИ ТИПОВЕ КУХНИ ПО СВЕТА И У НАС, РАЗБИРА СЕ БЕЗ ВЕГЕТАРИАНСКАТА.
Кулинарните зони, обикновено се характеризират с регионално и културноисторическо обозначаване на съответните традиции, свързани с храненето и използваните продукти, техники на приготвяне и сервиране.Поради тази причина най-общо кухните се разглеждат в широк мащаб, от една страна, според регионите които обхващат, а от друга – според сходните култури на народите, които създават кулинарните традиции.
Според регионалния принцип българската кухня е част от Европейската кухня. В Европейската кухня се разглеждат различно дефинирани региони, които най-често се припокриват и с културните прилики на страните в тези региони.
Южноевропейската зона се разглежда като Средиземноморска кухня. В нея се включват условно 3 подзони:
-Пиринейска (Испанска, Португалска) и Френска кухня
- Апенинска (Италианска, Сицилианска), Сардинска и Малтийска
- Балканска (Унгарска, Румънска, Южнославянска, в това число и Българска).
Под Средиземноморска кухня се разбират и доста различните типове кухни, които са зонирани на 3 различни континента: Европейска Средиземноморска, Евроазиатска Средиземноморска и Северноафриканска Средиземноморска кухня. Ако не е посочено за каква Средиземноморска кухня става дума, то се подразбира
-Западноевропейска Средиземноморска кухня .
Българската кухня се приема за част от Балканската Южнославянска кухня. Българската кухня има множество допирни точки с Балканските, Славянските и Средиземноморските кухни, но както всички световни кухни ползва заемки и подправки, типични за Предориенталската и Ориенталските кухни (шафран, куркума, бахар, черен пипер и др.) Повечето специалисти включват българската кухня именно в общия списък на балканските кухни.Много ястия, характерни за българската национална трапеза, с разновидности, присъстват в кухнята на другите балкански народи (турци, румънци, сърби, гърци, албанци), а именно: салати („Шопска“), задушени („гювеч“, „кавърма“), сосове („лютеница“), печива („мусака“, „дроб сарма“) и др.; ястията, приготвени на скара от кайма (кебапчета, кюфтета, карначета), както и предимно сиропираните десерти („баклава“, „кадаиф“), също са сходни.
Характерно за българската, а и за балканската кухня е, че почти всички видове салати се сервират освен като предястия, така и като гарнитури или микс-блюда за основно ястие. Най-честата им употреба като основно ястие е във вид на студена или топла гарнитура към месни аламинути – пържени или печени кюфтета, шишчета, кебапчета или цялостна мешана скара. Българската национална кухня не е особено богата откъм видове колбаси, но това е за сметка на отличните вкусови качества на традиционните колбаси. Някои от най-популярните колбаси са: луканка, суджук, наденица, саздърма, пача, кървавица, пастърма, различни видове шпек салам, салам („Телешки“, „Камчия“), карначета. Като аламинути, или части от мешана скара, най-популярните са наденичките. На скара могат да се пекат всякакви месни колбаси, дори нарязани кръгчета от сушени (шпекови) или деликатесни колбаси (суджук, луканка)
Аржентинската кухня , зашеметяваща като тангото е пъстра смес от национални традиции и многобройни чуждестранни рецепти, донесени от преселниците от Европа. Европейското влияние тук е много по-силно изразено. То се проявява ярко и в рецептите на месните блюда и е пъстра смес от национални традиции и от традициите донесени от преселниците от Европа. Асадо е типичната аржентинска харана. Това са приготовени на въглища телешки ребра. Разпространени са в цялата страна. Обикновено се допълват с пушени колбаси “чорисо” или кървавица “морсила”, а също се съпровожда с телешки бъбреци, черен дроб, пилешко и свинско месо.
За Иранската кухня можем да кажем: много месо и странни супи. В Иран, готвенето е поезия. В страната на древните перси най-обичани са кебап, хорешт и абгушт. Иранската кухна е характерна с използването на множество специфични подправки, които определят богатия и оригинален вкус на ароматните и апетитни персийски ястия. В супите си иранците добавят странни за нашата кухня неща - дюли, кисело мляко, ябълки, малки кюфтенца.
Китайската кухня- Готвенето е много важна част от живота на китайците и е неразривно свързано с тяхната философия и природна медицина. Изкуството на готвенето дори се приравнява с театъра и музиката в Китай. Китайците вярват, че храненето е не само необходимост, но и удоволствие, носещо здраве и хармония, спокойствие и дълголетие. Китайците твърдят, че във всеки един от сезоните на годината, трябва да се яде само това, което е на разположение в дадената климатична зона, и това, което може да се съхранява при естествени условия. В китайската кухня, специално внимание се обръща на знанието за естеството на храната. Китайците вярват, че всеки един вкус може да бъде приписан на определени органи в човешкото тяло. Следователно чрез яденето на даден продукт, ние можем да повлияем на отслабен орган. Например зелената краставица има благоприятен ефект върху черния дроб и червата; червеният домат лекува сърцето и кръвното налягане, а белият лук действа на белите дробове. Приложението на месото в различните типове кухни, зависи от посоката на кулинарното пътешествие, което сте си избрали.