Великден: празник на празниците, хармония от вкусове, традиции и пролетно пробуждане
Наричан е още Възнесение Христово или Пасха, празникът води началото си още от древността.
Великден (Възкресение Христово) е един от най-големите християнски празници и най-вълнуващият празник през пролетта за християните и католиците.Това е празникът, на който се чества възкресението на Исус Христос. Според Новия завет Исус е бил разпънат на кръст от римляните и погребан в гробница. Три дни по-късно той възкръсва от мъртвите – събитие, което поставя началото на християнската вяра. Възкресението на Исус е основният принцип на християнството, тъй като представлява неговия триумф над смъртта и обещанието за вечен живот за вярващите.
Точната дата на Великден варира от година на година, като се пада в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Православната църква следва Юлианския календар и обикновено празнува Великден една или две седмици след другите християнски църкви. Изчисляването на датата на Великден е било предмет на големи спорове в ранната църква, като различните региони са следвали различни традиции. Едва на Първия никейски събор през 325 г. е установен единен метод за определяне на датата на Великден.
Великден е време за обновяване и връщане към вярата за много християни. Темите за саможертвата, изкуплението и надеждата, представляват мощно напомняне за основните опори на християнството. Независимо дали се празнува чрез религиозни служби, семейни събирания или лични размисли, Великден е значим и ценен празник за милиони хора по света.
Подготовката за Великден е през цялата Страстна седмица.
На Велики Петък/Разпети Петък/ вярващите ходят на църква, за да се преклонят пред плащеницата, символизираща плата, с който е бил завит и погребан Исус Христос и минават под нея за здраве и да се пречистят. Освен, че е един от последните дни от Великденските пости, той е денят с най-строг пост – от Разпети Петък до Велика Събота включително – не се яде и пие нищо, не се работи.
На Велика Събота (Душна събота) се отдава почит на мъртвите.
Великденската служба започва в събота срещу неделя, като хората отиват в църквата, за да запалят свещ. Точно в полунощ започва и тържествената литургия, на която се взема огън от свещеника и храма се обикаля три пъти. Тя трябва да се занесе до дома мълчешком.В полунощ на събота срещу неделя с камбанен звън и запалени свещи вярващите християни посрещат Великден, поздравяват се с „Христос Воскресе!“ и „Воистину Воскресе!“.
Традиции и обичаи на Великден
С течение на времето с Великден са се свързвали различни обичаи и традиции. Боядисаните яйца, великденският козунак и печеното агне са трите основни компонента на великденската празнична трапеза.
Яйцата са символ на новия живот и възкресението. Обичаят да се украсяват яйца за Великден датира от XIII век. Често пъти то се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека.Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като първото боядисано яйце трябва да е червено – символ на Христовата кръв. Задължително с него се натъркват бузите, а на челата на всички членове на семейството се рисува кръст. Смята се, че така ще бъдат здрави през годината. След това се поставя до иконата и на следващата година се чупи, като по това се вещае каква ще е тя. Ако е здраво всички в дома ще са здрави и успешни. Друго поверие гласи, че ако в дома ни дойде гост трябва да го дарим в червено яйце, за да не напуска богатството къщата. Така нареченето “борене” с яйца е най-забавният момент за малки и големи.
В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.
Агнешкото месо – символ на празника и основен компонент на празничната трапеза за Великден
Защо агнешкото е един от най- важните компоненти от празничните обичаи? Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението, той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света. По обичай може да се хапне агнешко на първия ден след 40 дневни пости.
Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя отново се ходи на църква за тържествената великденска литургия, след което идва ред на празнуването и цялото семейство се събира на трапезата. Тя трябва да бъде богата и пищно украсена. Освен великденските яйца на нея присъстват и козунакът, агнешкото, свежата зелена салата и разбира се великденските сладки. Най-напред се разчупва обредния хляб от най-възрасния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога. Деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще се окаже най-здраво.
И докато червените яйца по-горе символизират кръвта на Исус, то козунакът въплъщава неговото тяло. Всъщност той е един по-нов заместител на великденските обредни хлябове, които са приготвяли нашите майки и баби. В миналото те са се приготвяли на Велика събота от стопанката на къщата или най-възрастната жена в дома. Днес тази традиция е изместена от познатия ни козунак, който също може да бъде приготвен вкъщи.
На празничната трапеза присъства задължително ароматното печено агнешко.Най-често то се приготвя с ориз, като термичната обработка на месото често отнема няколко часа. С него може да се приготви също вкусна дроб сърма, отново любима и предпочитана за празника.