Коледа през вековете – истории за символите на Коледа и как традициите за пищно празнуване устояват на времето
Защо хората по света празнуват раждането на Иисус Христос на 25 декември ?
Коледа е едновременно весел и светъл празник. Поддържащ традицията и изпълнен с тържественост, християнският празник, който се чества в по-голямата част от света на 25 декември, отбелязва раждането на Иисус Христос във Витлеем.
Според евангелията майката на Иисус, Мария, била девица, избрана от Бог да роди неговия единствен син. След като научил, че Мария е бременна, нейният годеник, дърводелецът Йосиф, искал да отмени годежа им. Но насън му се явил ангел и му казал да не се страхува. След това младоженците предприели трудно пътуване до Витлеем, за да участват в задължително преброяване.Но прииждащите тълпи във Витлеем заели всички места в страноприемницата, оставяйки двойката без подслон. Тогава един кръчмар се смилява над тях и им позволява да спят в обора му, където Мария родила Божия син. Тя го положила в ясла, а в небето изгряла ярка звезда.
Историците не са единодушни относно това защо датата 25 декември се свързва с Коледа. Но от 336 г., Коледа се празнува от Римокатолическата църква на този ден, който съвпада с римския фестивал на зимното равноденствие Сатурналии. Църквата удобно избира 25 декември, за да яхне езическата традиция от римско време да се празнува зимното слънцестоене, т.е. края на кратките, мрачни дни и зараждането на пролетта.
Средновековни коледни празници
С времето към Коледа се добавят нови традиции. В Средновековна Англия, Коледа води 12-дневен фестивал, включващ всякакъв вид веселби, празнуващи раждането на Иисус, а музиката, подаръците и декорациите стават неизменна част от празненствата.
Най-екстравагантните празници се организирали от монарси като Хенри III, чиито гости поглъщали 600 вола по Коледа през XIII век.Но не всички харесвали празненствата. През 1644 г. английските пуритани забраняват фестивала, което предизвиква бунтове и става една от причините за разпалването на Втората гражданска война в Англия.
Влиянието на Германия върху Коледа
На Германия се приписва раждането на коледната елха като символ, произлизащ от езическата традиция за украсяване на клоните на дърво. Германците наричат своята версия на украсяване на отсечено борово дърво със свещи и подаръци Tannenbaum. Тази традиция се заражда през XIX век, когато британското кралско семейство, имащо немски корени, украсява коледна елха, поставяйки началото на световна тенденция.
Подобно на английските, американските пуритани забраняват Коледа през 1659 г., и премахват забраната през 1681 г. В САЩ Коледа не се празнува с особено въодушевление до Гражданската война, която за мнозина затвърждава значението на дома и семейството. През 1870 г., след края на войната, Конгресът прави Коледа първия федерален празник на нацията.Междувременно, когато имигрантите пристигат в САЩ през втората половина на XIX век, те носят със себе си собствените си традиции. Една от онези културни икони, които имигрантите донасят, ще се превърне в ясно изразена американска знаменитост — Дядо Коледа.
Как Свети Николай стана Дядо Коледа
Една от най-популярните фигури на съвременната Коледа е Дядо Коледа, белобрадият старец със закръглен корем, който се качва на шейна, управлявана от северни елени, за да занесе подаръци на добрите деца по целия свят. Персонажът е базиран на Свети Николай - гръцки епископ от III век, който се свързва с подаряването на подаръци през декември.Той идва в САЩ с немски и холандски имигранти през XVIII и XIX в.
Светлината винаги е била част от зимните фестивали с характерните за тях дълги, тъмни нощи. Електрическите коледни светлини са модерна интерпретация на старомодните свещи, които германците поставят на своите дървета. Томас Едисън, изобретателят на електрическата крушка, е считан за изобретател и на първата гирлянда от светлини.
Подаръците, картичките и украсата са налице, но за мнозина Коледа не е Коледа без любимите им храни. Джинджифиловите къщички придобиват коледна популярност в началото на XIX век,. но всяка култура има свое собствено виждане по отношение на това кое е коледна храна.
Въпреки че Коледа има религиозен произход, тя се превръща в светски и все по-комерсиализиран празник.
Българската Коледа през вековете
В полунощ на Бъдни вечер настъпва най-святият ден в годината - Рождество Христово. Празникът продължава 3 дни - от 25-ти до 27-ми декември. Дни, които са изпълнени с много вяра. Дни, посветени на семейството, на дома. Дни, които ние, българите, свързваме с много традиции и обичаи.
В миналото, рано сутринта на 25-ти, още след първи петли, мъжете отивали в оборите и кошарите, за да сложат сено или слама на добитъка. След като чуят да бие клепалото на църквата, всички се пременяли с нови дрехи и отивали на празнична литургия. След литургията се прибирали в къщите си и зачаквали коледарите. Обикновено, те се избирали още в началото на Коледните пости и когато коледарската група е оформена, започвали да се събират да разучават коледарските песни- едната вечер в къщата на единия от тях, другата вечер в къщата на другия. И така до Коледа, когато се обличали в най-новите си дрехи и отгоре им намятали ямурлуци. Така пременени, коледарите започвали да обикалят всички къщи в селото с коледарски песни.
След посещението на коледарите, цялото семейство се събирали на празничната трапеза. За разлика от постните ястия на Бъдни вечер, коледната трапеза е богата на местни ястия. Едно от традиционните коледни ястия е пуйка със зеле и капама. Поднасят се сарми, туршия, баница, баклава и други деликатеси. Празничната трапеза е богато отрупана с вкусна храна, различна в зависимост от спецификата на района.
Вторият ден на Коледа е денят, посветен на света Богородица. Затова, според народната традиция, се извършвали жертвоприношения в чест на света Богородица. Стопанките замесвали богородични хлябове, на които правили различни фигури, свързани с раждането на Иисус Христос и ги раздавали на близки и роднини за здраве и плодородие. Правел са курбан - обикновено кокошка, която също се раздавала.
На третият ден на Коледа се празнува Стефановден, който всъщност е и последният празник в народния календар. Денят отново е особено тържествен и семейството е събрано около празничната трапеза, на която присъстват разнообразни месни ястия, деликатеси и десерти. Стара традиция в някои краища на България е на този ден да се ходи на гости у кумове, кръстници и по-възрастни роднини.