Есента е сезонът на гъбите – кои видове използваме най-често в рецепти с месо
Есента е сезонът на гъбите и брането на ядливи гъби е истинска наслада за гастрономите. През месеците септември, октомври и началото на ноември може да намерите най-много гъби, стига да знаете къде да ги търсите. Ядливите гъби, които са диворастящи са едно от природните богатства на България, тъй като почти половината от територията е заета от гори и планини, които са дом на ядливите диворастящи гъби.
Всичко, приготвено с диви гъби е много вкусно, но трябва много да внимаваме при избора на източник. Най-лесният начин е да ги купим от човек, който разбира и се занимава именно с това. Обаче изкушението е голямо сами да намерим и наберем гъбите за трапезата ни. Много важне момент е винаги преди да консумирате, набраните гъби, да се консултирате с опитен гъбар.
Хубавото е, че някои от диворастящите ядливите гъби нямат двойници и това улеснява значително гъбарите.
Гъбите се нареждат до растенията със своето разнообразие . Открити са хиляди видове , някои от които се използват в храненето. Те могат да се сложат в ястие, но се предлагат и като хранителни добавки, които се приемат с лечебна цел. Освен силния умами вкус, който придават на ястията, те съдържат и множество биоактивни вещества, които намаляват риска от заболявания и укрепват организма.
Ползи за здравето при консумация на гъби:
- Подобряват имунната система
- Намалява кръвното налягане
- Спомагат за отслабване
- Предпазва мозъка от когнитивни нарушения.
- Укрепва сърцето, като предотвратяват образуването на плака в кръвоносните съдове.
- Подобрява здравето на червата
Ето и основните видове ядливи гъби, които може да срещнете през есента и да направите вкусни ястия с месо и гъби.
Видове ядливи гъби през есента
Ливадна печурка - Расте в пасища и тревисти места, между храсталаци и в овощни градини от края на пролетта до късна есен. Младата и стара гъба се различават по вид, но и двете са годни за консумация. Може да се използва както в свежо състояние, така и сушена и консервирана.
Обикновена манатарка - Расте през лятото и есента и се среща най-често в иглолистни и широколистни гори. Тръбичките при младите гъби са бели, а след това постепенно пожълтяват. Порите са ситни, оцветени като тръбичките. Месото е бяло и плътно и не променя цвета си.
Сърнела - Има много приятен аромат при консумация и е сред най-популярните видове. Тази гъба расте в редките и просветлени широколистни или иглолистни гори, а също така по горски полянки, храсталаци и пасища. Появява се през май и расте до края на октомври. Може да се намери поединично или на групи. При бране се разпознава по шапката.Най-вкусна е когато се бере млада, още неразтворила шапката си. Важен отличителен белег за ядливия вид е двуслойният пръстен.
Обикновена челадинка -Расте по пасища, ливади и горски поляни сред ниска, зелена трева. Среща се от пролетта до есента, стига да е достатъчно влажно и да има свежа, зелена растителност. Широко разпространен вид в цялата страна. Тук отново пънчетата се отстраняват. Важно за ядливия вид е, че той има свободни от пънчето ламели, докато Clitocybe rivulosa, силно отровен вид, има прираснали ламели.
Пачи крак - известна още като жълтурка и лаберка. Гъбата е жълто-оранжева на цвят и изглежда като обърнато чадърче. Шапката на пачия крак е нагъната и вдадена навътре. Пънчето на гъбата е месесто и жилаво. Пачият крак има богат, наситен вкус и аромат. Може да бъде намерена и набрана през лятото или есента.
Гъба кладница- среща се в широколистните гори, растяща по повърхността на дърветата. Кладницата е леко жълто-кафяво или кремаво-сива на цвят, с късо пънче и голяма ветрилоподобна шапка. Тя има деликатен вкус и аромат, така че е добре да бъде приготвена с много малко подправки, за да се запази максимално вкусът ѝ.
Обикновена масловка-Среща се единствено в симбиоза с борове. Намира се както през пролетта, така и до късна есен. Кожицата ѝ не се яде, бели се и се отстранява преди кулинарната обработка. Ядливият вид има широк и траен пръстен. При влажно време има слузест слой върху шапката.