Аспержите: зеленчуците, които подобряват настроението и са отлична гарнитура на печено месо
Аспержите са най-новата мода сред зеленчуците на барбекю и са особено вкусни.
Те са многогодишно градинско растение и представляват месести филизи, завършващи с пъпковидни глави. Луксозен зеленчук, който придоби по-широка популярност сред домакините и професионалната кухня у нас през последните години, поради своя сочен вкус, крехка текстура, както и поради по-широкия поглед на българина.
Аспержите се берат през пролетта, когато са от 6 до 8 инча високи. Консумират се както заради вкусовите им качества, така и заради изключителните им лечебните свойства. Те са отличен източник на витамин К, фолат, витамин С, витамин А, добър източник на витамини от група В -B1, B2, B3, B6, както и диетични фибри, манган, мед, фосфор, калий и протеини. Нискокалорични са.
Видове аспержи
• Бели аспержи –Имат деликатен вкус и нежна текстура и се отглеждат под земята, като по този начин се спира развитието на хлорофил, с което се запазва белият им цвят. Един от най-големите производители е Холандия, където те са дълбоко залегнали в традиционната им кухня. Обикновено се срещат консервирани, но могат да се намерят и в прясно състояние. Този вид е по-скъп, отколкото зеления сорт.
• Зелени аспержи –Когато стъблата преминат над земята те се оцветяват в зелено.
• Лилави аспержи – Лилавите аспержи растат като зелените над земята и не се белят. На вкус са малко по-сладки от другите видове. Губят лилавия си цвят след като се сварят.
Сок от аспержи - Изобилстващ от здравословни хранителни вещества, често се смесва с по-сладки сокове като ябълка или морков. Заслужава си обаче да го пробвате и с други съставки, които са също толкова алкални – като лимон, целина, краставица, кориандър, лайм или зелена ябълка.
Когато избирате аспержи трябва да следите стъблата им да са закръглени, а не тлъсти и усукани, и да не са прекалено дълги. Трябва да са с крехки, тънки стъбла, с наситен зелен или лилав цвят. Жълтеникавото оцветяване е признак за остарял зеленчук. Приготвят се до ден-два след закупуването им, за да се запазят вкусовите им качества.
Как се отглеждат белите аспержи?
Почвата около растението се насипва до височина около 50 cm, така че стъблата да си търсят път до светлината. Берат се, преди да са достигнали повърхността. Полиетиленово фолио покрива аспержените полета, с което се цели да се нагрява почвата, за по-бърз растеж, както и предотвратяване промяната в цвета на главите.
Лечебни свойства
Използват се при ухапване от пчели, проблеми със сърцето, виене на свят и зъбобол, като диуретик или разхлабително средство, както и като афродизиак.Известно е, че аминокиселината аспарагин в аспержите всъщност стимулира бъбречната функция.
Аспержите са сериозен източник на триптофан и витамини от групата В. Едно от малкото растения, които са в основата за производство на серотонин. който влияе на настроението. Високите нива на фолиева киселина в аспержата подсилват ефекта, тъй като се оказва, че половината от хората, които страдат от лошо настроение, имат понижени нива на съставката.
Приложение и консумация
Когато аспержите са още млади се режат леко стъблата им. По-големите стъбла трябва да се обелят в посока от пъпките към основата. Консумират както пресни, така и печени, варени, приготвени на грил или пара.
Приготвят се в подсолена кипяща вода за около 5 минути, веднага след което се заливат със студена вода, за да спре варенето и да запазят свежия си цвят. Изключително вкусни са, запечени на фурна с няколко капки зехтин.
Има много вкусни рецепти с аспержи, където те се прилагат като гарнитура или в състава на рецептите с месо – свинско, телешко и пилешко. Използват се и в много вегетариански рецепти, като киш с аспержи, качамак с грах и аспержи, огретен със спанак и аспержи, сотирани аспержи със сос холандез и поширано яйце, пържени аспержи в масло. Рецепти с месо - лазаня с аспержи и шунка, телешко с аспержи, свинско месо с аспержи, телешки език с аспержи и моцарела, пиле с песто и аспержи, свинско филе с гарнитура от зелени аспержи и много други.
Аспержите съдържат естествени вещества, наречени пурини. При някои хора, които са податливи на пуринови проблеми, консумацията трябва е умерена. Свръхнатрупването на пурини в организма може да доведе до натрупване на излишък на пикочна киселина. Поради тази причина, хора с проблеми с бъбреците или подагра, трябва да ограничат или избягват приема на пурин-съдържащи храни, каквито са аспержите.