Консумацията на месо: как е повлияла на еволюцията на човека
Ново проучване поставя под въпрос значението му за оформянето на човешкия род.
Учените отдавна смятат, че месоядството е помогнало на нашите предци да развият по-човекоподобно тяло, както и че преди около 2 милиона години консумацията на месо и костен мозък е дало на Homo erectus енергията, необходима за формирането и изхранването на по-големия ни човешки мозък.
Едно скорошно проучване обаче поставя под въпрос тази концепция. Авторите на изследването твърдят, че макар археологическите доказателства за консумация на месо да се увеличават успоредно с появата на Homo erectus, това може да се обясни и с по-голямото научно внимание към този период. Т.е. колкото повече палеонтолози са търсили археологически доказателства, толкова повече са намирали такива.
„Поколения палеоантрополози са ходили на известни добре запазени места, като Олдувайското дефиле, търсейки и спиращи дъха преки доказателства за ранните хора, които са яли месо, подкрепящи тази гледна точка, че е имало рязко увеличение на консумацията на месо преди 2 милиона години“, обяснява Андрю Бар, асистент по антропология в Университета "Джордж Вашингтон" и водещ автор на изследването. „Когато обаче се синтезират количествено данните от множество обекти в Източна Африка, за да се провери тази хипотеза, еволюционният разказ за „месото ни направи хора“ започва да се разплита.”
Андрю Бар и колегите му са изследвали данни за животински кости от девет изследователски области в Източна Африка, включително 59 нива на обекти, датирани отпреди между 2,6 и 1,2 милиона години. Те използват няколко показателя, за да проследят хищничеството на хоминините: броят на зооархеологическите обекти, съхраняващи животински кости, които имат следи от каменни инструменти, общият брой на животински кости с резки в обектите и броят на отделно докладвани стратиграфски нива.Те откриват, че след отчитане на вариациите в усилията за вземане на проби с течение на времето, няма доказателства, че яденето на месо се е увеличило след появата на Homo erectus.
Въпреки, че е имало увеличение на белязаните животински кости след появата на Homo erectus, това е вероятно, защото обекти от този период са били по-обстойно проучени и по-интензивно са вземани проби, а не отразява промените в човешкото поведение.
„Разкопах и изучавах маркирани вкаменелости в продължение на повече от 20 години и нашите открития все пак бяха голяма изненада за мен“, разказва Бриана Побинър, изследовател в програмата „Човешки произход“ в Националния природонаучен музей Смитсониън и съавтор на проучването. „Това проучване променя нашето разбиране за това, което зооархеологическите записи ни казват за най-ранната праисторическа консумация на месо. Това също така показва колко е важно да продължаваме да задаваме големите въпроси за нашата еволюция, като същевременно продължаваме да разкриваме и анализираме нови доказателства за нашето минало."
Според Бриана Побинер, палеоантрополог, яденето на месо може и да не е причината за големия размер на нашия мозък. "Не виждаме голямо увеличение на размера на мозъка по времето, когато е започнало приемането на месо. Абсолютният размер е станал по-голям при Homo erectus, но всъщност той не е станал относително по-голям - т.е. по-голям спрямо размера на тялото - до преди около един милион години."
Сега изследователите твърдят, че фокусът е изкривен и че няма наистина категорични доказателства, че месото ни е "направило хора". Те събират публикувани данни от девет основни изследователски области в Източна Африка, датиращи между 2,6 и 1,2 милиона години.
Изследователите смятат, че е важно да се проучат други обяснения за анатомичните и поведенчески разлики, свързани със съвременните хора, които започват да се появяват при Homo erectus. Възможните алтернативни теории включват осигуряването на растителна храна и контролирането на огъна за готвене например. Изследователите предупреждават, че нито едно от тези възможни обяснения понастоящем няма подкрепа в археологическите свидетелства.
Според Джесика Томпсън, за човешките предци месото от малки животни не е било полезно. Много по-вероятно е да са се хранели с костен мозък, наситен с мазнини от вече умъртвени животни. Авторите разглеждат доказателствата, че апетитът за костен мозък може да е бил стимул не само за нарастващия размер на мозъка, но и за чупенето на костите с камъни, за да се направят по-сложни инструменти и да се ловят големи животни.Човешкият мозък консумира 20% от енергията на организма в състояние на покой или два пъти повече от мозъците на другите примати, които са почти изцяло вегетарианци. За учените е загадка как нашите човешки предци са посрещнали тези нужди от калории, за да развият и поддържат по-големите мозъци.
Разнообразието е в основата на развитието
Има доказателства, че ранните хора са започнали да готвят храната си по времето, в което мозъците им са се увеличили като размер. Загряването на храната освобождава допълнителни хранителни вещества и ускорява процеса на храносмилане, тъй като храната става по-мека и лесна за дъвчене. Бриана Побинер смята, че човешката еволюция се дължи на здравословното съчетание на различни хранителни режими. "Има теории, че не определен вид храна е определял нашата еволюционна история, колкото възможността да ядем голямо разнообразие от храни .
Слюнката при Хомо сапиенс
Има и друго твърдение, че специфичното хранене на древните хора станало причина слюнката на Хомо сапиенс да се различава от тази на другите примати. Уникалността на слюнката на Хомо сапиенс се състои в това, че е с по-течна консистенция и съдържа особена смес от протеини. В рамките на изследването съдържанието на протеини в слюнката на човека било сравнено с това в слюнката на горили и шимпанзета. Оказало се, че човешката слюнка по-добре разгражда нишесте и може да модифицира мазнини. Отличава се също с голямо количество от ензима амилаза, който превръща нишестето в захар, ензима карбоанхидраза 6, който е свързан с усещането за вкус, и цинк алфа 2-гликопротеин, който допринася за метаболизма на мазнините. При това бе установен недостиг на протеина латерин, който прави слюнката по-пенлива.
Въпросните различия се обясняват с това, че маймуните консумират повече фибри и дълго ги дъвчат, докато хората приготвят храната си, а това облекчава дъвченето. Течната слюнка навлажнява сухата храна и улеснява поглъщането ѝ. Специалистите смятат също, че слюнката е осигурила оптимално навлажняване на устната кухина в сухия климат и е била от значение за развитието на човешкия говор.