Месото на траките: основен компонент на трапезата им
История и артефакти за богатството и изобилието на качествени храни по нашите земи.
За тракийското изкуство, мъдрост и военни подвизи са известни много факти. Старите автори с възхищение и страх са описвали характера на нашите деди. За ястията, които траките са слагали на масата не се знае много.
Тит Ливий, Ариан, Плутарх и Прокопий твърдят, че траките са едри и мъжествени, внушаващи ужас на своите противници. Не случайно Тракия е считана за свещено място на Арес- бога на войната... Висок ръст и мускулесто тяло се постигат не само с упорити тренировки, но и със солидна и качествена храна. По нашите земи такава е имало в изобилие.
Важно е да се знае, че в Европа организираното земеделие и скотовъдство възниква първо на Балканите. Опитът на предците ни в отглеждането на житни култури, плодове и т.н. е бил значителен. Жито се е изнасяло за Гърция и Рим.
Траките са притежавали огромни стада от коне, кози, овце, едър рогат добитък.По нашите земи са се отглеждали и свине, горите са били пълни с дивеч, реките с риба, в Струма се е ловяла змиорка.
Маслото е било скъпа стока в древността, но съвсем достъпно у нас.
По време на гостуването си, цар Сефт Ксенофон става свидетел на тракийското гостоприемство. Гръцкия пълководец описва хлябовете на нашите деди като огромни и много вкусни. Те били поставени заедно с месо изпечено на шиш върху трикраки масички. Виното се е леело щедро, а прислугата на тракийския владетел се грижела на никого да не му липсва нищо.
За друго тракийско пиршество и за храните поднесени на него научаваме не от древни историци, а от съвременни археолози и химици. В средата на миналия век бе открита гробницата на известния с богатството си цар Мидас. През 1957 г. проф. Р. Йънг решава да разкопае огромната тракийска могила. Тя е с диаметър триста метра и височина сто и петдесет метра. Бива намерено облицовано с дървени трупи помещение, на чийто под са положени 157 бронзови съда. По стените им е полепена субстанция, чийто състав бива разгадан по-късно. В края на 90-те години американски химици установяват какво е било съдържанието на съдовете. Оказва се, че те не са просто дар, а са били използвани при погребалната гощавка на великия тракийски цар. Налепът по стените на котлите, купите и чашите дава интересни подробности относно последната вечеря на Мидас. При раздялата с него роднините и близките хора са хапнали агнешко задушено с леща. За подправки са използвани анасон или копър. В осемнадесет гърнета са били оставени парчета печено месо (козе, или агнешко). Намерени са също следи от вино, бира с шафран и медовина.
Траките са разполагали също с прясно краве, овче и козе мляко. Пиели са и конско мляко и твърде възможно да са правели кумис от него. Сиренето, изварата и киселото мляко са били познати на траките.
Тракийското вино е било известно с високите си качества, но малцина знаят, че не само във Фригия, но и в нашите земи, и бирата е била на почит. Атеней пише, че тя е правена от ечемик, а местното й име било вритон. Вритон идва от вря, варя, вариво. Т.е. древното название на първата европейска бира е обяснимо на български език.
В древността ловът е бил не просто забавление, но и начин да си подсигурят храни богати на белтъчини (месо от дивеч). Аристотел разказва, че в Тракия местното население ходело на лов за птици със сокол. Хищникът донасял покорно своята жертва на господаря си и за награда получавал парче месо. Аристотел добавя също, че в земите на пеоните живеели най-едрите диви говеда. Описва дивия бик – волинта, чието месо било много вкусно, а животното било огромно.Друга тракийска дума за див бик е зомброс. Тя отговаря на ст.блг. зомбръ –зубър, див бик. Когато траките са случели да повалят с копията си волинт или зомброс, е имало предостатъчно месо за голямо пиршество, полято обилно с ароматно тракийско вино, бира и медовина. На дедите ни определено не е липсвало нищо по време на гощавките им.
Траките ходили на лов и за глигани. Тракийската дума за глиган е апрос.Заека и дивата коза също са били преследвани с лък и стрела заради крекхото си месо. Тракийската дума за коза е куза, коза, т.е. неразличима от днешната българска дума. Заека е носил в древността названието зайкус. Със сигурност траките са ценели и месото на яребицата, пъдпъдъка, дивите гълъби, патиците.
Освен месо, масло и млечни произведения траките са консумирали и зърнени храни. За това знаем от Ксенофон, Демостен и Страбон.
Траките консумирали различни ядки и плодове. Като пример могат да се посочат буков жълъд, лешник, смокиня, ябълка, круша, череша, дренки, глогинки, сливи, малини, къпини. В териториите край Тракийско Море (днес Егейско) са расли също маслини, лимони, шам фастък.
Познавали са зеленчуците - кромид, гарванов лук, маруля, моркови, целина, тученица, лапад, киселец. Керасос е бил известен със своите череши. Езиковедите признават, че гръцката и латинска дума за череша са всъщост тракийски заемки. От това става ясно, че нашите деди са хората, които са разространили този вкусен плод из Европа.
Траките познавали и използвали подправките. Теофраст споменава, че в Тракия има планини и хълмове покрити с мащерка. Плиний също потвърждава наличието на много мащерка у нас, а също и на мента, копър, девисил, дафинов лист.
Всички хора еднакво са имали достъп до богата и разнообразна храна по нашите земи. Тя е допринесла значително за оформянето на дедите ни като здрав и силен народ.