Великден и Гергьовден – двата големи празника през пролетта. Легендата за Свети Георги, обичаи и традиции
Тази година съвпадат двата големи празника през пролетта, а именно Великден и Гергьовден. На 6 май православната църква чества Св. Георги Победоносец. Празникът е известен още като Гергьовден. Обявен е за официален празник за държавата ни, както и за Ден на храбростта и Българската армия. На същата дата се празнува и Денят на овчаря.
Празникът е свързан с много ритуали за здраве и плодородие за хората, животните и полетата. Вярва се, че ако вали на 6 май, годината ще бъде плодородна. Гергьовден се почита както от източната православна църква, така и от западните християнски църкви, и от исляма. Свети Георги Победоносец е един от най-почитаните светци в християнството. Според житието му той е млад воин, който в името на религия си, отказва да гони и изтезава християни.
Легендата за Свети Георги
Легендата за Свети Георги гласи, че в град Бейрут, в близост до мястото, където е погребан светеца, излизал от близкото езеро голям и страшен змей. Той унищожавал всичко наоколо с диханието си. Жителите на града изпаднали в голяма мъка, но не знаели как да се справят с тази беда. Затова попитали за съвет идолските жреци, които им казали да принасят в жертва децата си. Хората започнали да привеждат всеки ден по една жертва на брега на езерото. Докато не дошъл ред на единствената дъщеря на царя. Тогава се появил млад, красив мъж на бял кон с копие в ръка. Това бил свети Георги. Той се засилил към змея и го пробил с копието си. По заръка на младия мъж момичето свалило пояса си и завързала змея с него, след което го занесла в селото. Жителите като видели змея и разбрали какво се е случило, повярвали в Бог и приели християнството. Поради мъжеството и победата над змея, Свети Георги бива наричан Победоносец и покровител на войниците. В православната християнска религия Свети Георги е изобразен върху бял кон, държащ копието, с което пробива змея. На картината змеят е паднал в краката му.
Агнешкото месо – традицията на празничната трапеза, едно от най-полезните меса, но и символ в християнството
„Агнето не е просто физическа храна, а има своето духовно значение в християнството като символ на съпреживяване на жертвата на Христос. Този символичен акт на жертвоприношение и възкресение е основен елемент в християнската традиция и представлява вечен цикъл на обновление и духовен растеж. Образът на Иисус като „Жертвен Агнец“ има дълбоко значение в християнската духовност и теология, както и в пътя към постигането на вътрешна смиреност. Този ритуал може да бъде тълкуван в контекста на личната духовност и растеж.”
Как празнуваме Гергьовден – традициите и обичаите, които ни свързват дълбоко с рода и земята
Спазването на традициите и обичаите е по-широко застъпено по селата и малките градове.Обикновено се празнува на общоселска трапеза в двора на църквата или на подходящо място край селото – на оброчище, кръст или в близост до манастир на голяма зелена поляна. След освещаването на поляната, хората, които са се събрали носят обредните хлябове,прясно мляко, сирене, кисело мляко, пресен чесън и ядат традиционният агнешки курбан. Като цяло празникът се свързва с радостта и веселието. Хората танцуват традиционни български хора.
В българската традиция се вярва, че от Свети Георги зависи плодородието на нивите и стадата. Една от основните обредни практики е кършенето и накичването със зеленина, събирането на билки и треви. Всеобщо е вярването, че зелената растителност и водата в навечерието на Гергьовден носят здраве и плодовитост. Широко разпространено е схващането, че дъждът на Гергьовден носи берекет. Стопаните обредно обикалят нивите с посеви, заравят червено великденско яйце и разпиляват слама от трапезата на Бъдни вечер, за да ги предпазят от градушка и суша. Младите и децата берат здравец, гергьовче, коприва, чесън и свежа зеленина, от които вият венци и ги окачват по вратите на къщите, кошарите и хамбара, на котлето за първото издоено мляко и на главата на жертвеното агне.
Обредните хлябове на Гергьовден и каква символика носят те
Обредните хлябове се отличават с конкретна пластична украса и съответната символика. Най-често срещаната форма е кръглата, наподобяваща слънчевия диск. На този ден се правят и малки хлебчета с опростена форма на агънца и се раздават на децата в семейството.
Пластичната украса върху обредните хлябове включва следните елементи:
• Ограда – това е парче дълго тесто, с което се опасва периферията на кръглата погача. Символизира границата между „свое“ и „чуждо“, между „културно усвоено" и „диво“, между реда и хаоса. В народните представи тя има апотропейни функции. Не трябва да е „сключена“ (затворена) – „за да могат да излизат овцете и агнетата на паша“. Пред отвора ѝ се слага фигурката на кучето или стопанина, като пазители на „имота“.
• Гегата на овчаря символизира волята на стопанина и овчарската дейност. Прави се като извита пръчица от тесто.Гегата се свързва и с Иисус Христос, като "пастир на човешкото стадо".
• Кучето – едно или няколко (но винаги нечетен брой фигурки – 3 или 5), разположени извън оградата на кошарата. Понякога се правят като топчета от тесто, друг път представляват двойни спирали.
• Овцете и агнетата – изобразяват се чрез многобройни топки от тесто с групирани около тях малки топчици. Всички те са разположени вътре в кръга – оградата, „за да не се губи стоката по дерета и храсталаци“.
• Сол– в различни краища на България върху обредния гергьовски хляб се отделя място и за безценната за живота на добитъка каменна сол. Тя се изобразява във вид на тестено квадратче
• Кръст или просфора – това са религиозните символи, чрез които се почита християнския празник. Кръстът може да е направен от парчета тесто.
• Зеленина, червен и син конец – зеленината е характерна за обредните хлябове тип „кравай“, в които отворът в средата може да е съвсем малък или по-голям – позволяващ да се наниже на гегата. Зеленината е от бодлива круша, чесън или коприва