Великден:най-светлият празник в българския календар. Как подготвяме празничната трапеза
Великден е най-значимият празник в родния календар, а на този ден отбелязваме Възкресение Христово.Според Българската православна църква той започва на Заговезни, неделя, 6 седмици преди Великден. През тези седмици, следващите канона християни се въздържат от всички блажни храни, включително месо, масло и млечни продукти.
Точно една седмица преди настъпването на Възкресение е католическата Палмова неделя, известна още у нас и като Цветница или Връбница.На този ден християните празнуват триумфалното влизане на Исус Христос в Йерусалим – събитие, което се е случило седмица преди смъртта Му.
Великден е събитие, описано в Новия завет, като то се свързва с настъпилото възкресение на Спасителя на човечеството Христос. Това се случва на третия ден от погребението Му, след като е разпънат на кръст от римляните на йерусалимския хълм Голгота в 30 г. сл. Хр. Исус е предаден с целувка от своя последовател Юда Искариотски, докато се моли в Гетсиманската градина.
Как празнуваме Великден в България?
Подготовката за великденските празници започва от рано, още през Страстната седмица. Добрите домакини в продължение на няколко дни приготвят празничната трапеза. Пекат се сладкиши във формата на животни, бисквитени зайци и цветя. Най-важният от тях е обредният хляб- козунакът, включващ стафиди, шоколад и различни видове плодови мармалади.
Празничната трапеза на Великден включва всички забранени през постите храни, като централно място заема козунакът, символизиращ тялото Христово, а непосредствено до него е и вкусното печено агне, което представлява пасхалния агнец.
Обичаи и традиции по Великден
На Цветница традицията повелява да се отиде в църква и да се донесат клонки от върба. Децата и младежите правят венци от тях и ги носят на главите си, а след това ги поставят у дома. Венците се пазят до следващата година, когато се хвърлят в реките за здраве и късмет.
Великден е най-почитаният християнски празник в България и събира семействата всяка година. Всички сядат около трапезата, а обредният хляб никога не се реже, а се начупва с ръка на толкова парчета, колкото са членовете на фамилията.По традиция се яде агнешко месо със зелени салати, пресни картофи и други пролетни зеленчуци.
Агнешкото бутче и агнешките котлети са най-подходящи за печене. От бутчето става и хубава кайма за кебапчета, адана-кебап или пълнени патладжани. Плешката и вратът са по-добри за задушаване, макар повечето хора да ги пекат. За готвено стават вратът и коремната част. От дреболиите се приготвят дроб-сарма, чорба или просто се задушават с масло и червен пипер. Деликатес са печените агнешки чревца. Агнешките главички са само за ценителите, които знаят как да ги сварят или опекат така, че да се разфасоват лесно и от тях да се извадят мозъкът, езикът и бузите.
Агнешкото месо се готви бавно, за да стане по-вкусно, на 160-170 градуса. При печенето са нужни около 30 минути на всеки половин килограм месо. След като е готово, се изважда от фурната, за да не се изсуши, и се оставя да престои 10-15 минути захлупено, за да могат соковете да попият в него. Подправките за агнешко са джоджен, риган, мащерка, чесън, девесил, розмарин, лимонов сок. Не всичките наведнъж, разбира се, а според Вашия вкус и предпочитание.