Бобът:превърнал се в национално ястие, вкусна питателна храна, особено в комбинация с говежда пастърма
Произход на боба, история на разпространението му в Европа и у нас
Бобът е едно от най-популярните и обичани ястия от традиционната българска кухня. Превърнал се е в национално ястие.Това всъщност не е от особено отдавна, а произходът му е доста далечен.
Идва от Америка, пресича Атлантическия океан едва след Великите географски открития. Смята се за негова първоначална родина с Южно Мексико, Гватемала, Еквадор, Боливия, Перу, Колумбия или Аржентина. Предполага се, че в Европа и най-вече в Испания и Португалия, пристига относително рано, още в средата или през втората половина на XVI в. Малко известен е факта кога фасулът е внесен по нашите земи и започва неговото отглеждане. Джейн Андрюс споменава за османотурски документ, датиран от нея между 1498 и 1513 г., в който се говори за обикновен боб. Други автори споменават за разпространението на обикновения фасул по нашите земи към края на XVII и началото на XVIII в.Думата боб е старо славянско название за баклата срещащо се в Русия, Полша и Чехия, известна и в България до преди десетилетия още и като конски боб или черен боб. Фасулът навлиза у нас бавно, дълъг период от време се консумира заедно с баклата, докато накрая я измества напълно и приема и нейното име (боб). През първите няколко века от османския период основно се среща по пазарите на големите градове и в Истанбул.
Разглеждайки чертите на българския бит, през 1859 г., Георги С. Раковски говори за типичните, според него, за българина „баница, или млин назъваемо ...”, „пита чушник”, „питници и зелници“. Ала „черен“ и „бял“ боб се споменават при изброяване на разните „постни ястия“ като грах и „сланутък“ (нахут).
През 80-те години на XIX в. бобът започва да се появява все по-често на трапезата, измества чушките и зелето, дори не се смесва с баклата. В края на века той става редовна храна и за средни градски семейства.
Ястието по онова време е едновременно символ на недоимък, на добра и здрава народна храна както и на деликатес, когато се консумира със сланина или с пастърма. Самата кулинарна литература от това време дава информация за рецепти за супи, чорби или яхнии от боб, включително и рецепти за приготвянето му с говеждо и козя пастърма.
Бобът започва да се представя за здрава, народна храна помогнала на българина да оцелее в годините на „турското робство“, което го лишило от консумация на белтъчини заради отнетите му овце, говеда и млечни продукти.
Бобът се превръща в основна и съществена храна и до края на 70-те години.През 1973 г., на среща на готвачи в Пловдив, списъкът с ястия се оглавява от „боб в гърне” и „пълнени пиперки със зрял фасул”. Увеличава се многообразието на ястията с фасул в местните ресторанти.
Боб с люти кюфтенца и шопска салата са сред най-характерните ястия за София и региона
Времената от края на 19 и началото на 20 век, описват че любимите ястия на софиянци през онези ранни за столицата десетилетия били боб (супа, яхния), трахана и домашно направена юфка, също лютите кюфтета от кълцано месо и пълнени с кълцано месо чушки.
Бобът е полезен заради хранителните му качества
Никак не е случайно, че тази храна е толкова популярна. Бобът е сред най-достъпните и полезни продукти. Бобът съдържа витамините С и В; минерали; калций; йод, желязо; магнезий и фосфор. Богат е на растителни протеини, почти колкото в месото и повече отколкото в рибата – 9 грама на 100 грама сварен фасул. Също, съдържа малко мазнини, под 1 грам и 10 грама фибри.
Прочутият смилянски боб от Родопите
Смилянският боб от Родопите е изключително характерен за региона. Основен компопент е за голяма част от ястията, които се приготвят в този регион. Комбинира се с картофи, ориз, алабаш и други. Лесна рецепта е салатата от смилянски боб, която търпи различни вариации, но разбира се основната съставка е бобът.