Традиции и обичаи на Коледа и Нова Година в България
Сутринта на Коледа навсякъде се е разнесла най-радостната вест – родил се е Божият син - ден, който трябва да бъде отпразнуван със специално внимание и редица обреди. Това е Голяма Коледа, Божич или Божик, но и денят, в който коледният пост свършва.На 25 декември се ходи на църква, задължително в празнично облекло.
Денят започва с празнична Рождественска литургия, в която се молим за здраве и благополучие.Тържествена литургия се отслужва и от папата, който поздравява римокатолическия свят с Рождество.
В миналото в България преди да се отиде в църквата, обичаят е повелявал домът да бъде посетен от коледари. Те обикалят от полунощ на Бъдни вечер до изгрев слънце, но не и по-късно, защото се приема, че силата им се губи на светло. Коледуването е ритуал с езически корени, който се е изпълнявал с удоволствие от младите мъже и в по-ново време.Основната задача на коледарите е да прогонят злите духове, които се смята, че витаят на 25 декември и 12 дена след това. Затова пеят с цяло гърло, потропват с гегите си и с цървулите си - за да разгонят нечистите сили. Коледуването се извършва само от мъже и момци, които предварително избират своя водач, наричан още цар или станеник. Полага се той да е най-мъдрия, обикновено е женен и по-възрастен от останалите, но понякога водачът е най-артистичният и духовит мъж. При обикалянето домакините даряват коледарите с гевреци, но не е изключено да дадат и месо, сланина, боб, ядки, хляб.
Коледа е сред най-изобилните и богати празници.
Краят на постите се отбелязва подобаващо с изобилие на трапезата. Малки и големи с трепет очакват да разопаковат красивите пакети под елхата, но това е сравнително нова за България традиция,от началото на XX век.Раздаването на подаръци на Коледа е дълбоко залегнало в християнските традиции, защото още трите влъхви носят ценни дарове на Младенеца - злато, тамян и смирна. Оттам тръгва и обичаят в църквите да се оставя храна, която на 26 декември се раздава на бедните.
За да се ознаменува краят на постите, се прави богата коледна погача, в която вече е разрешено да има и яйца, мляко, мая, масло или мас.Обредният хляб следва да бъде кръгъл като слънцето, украсен с кръстове и със символи, които да подсказват четирите посоки на света.
На масата на Коледа също така присъстват блажни сарми, кисело зеле с кайма, в Югозападна България - капама, в Северозападна - вълчи сарми. В някои краища се приготвя тиква, пълнена с месо, или друг вид кебапи, които съчетават месо и зеленчуци.
Едно от най-значимите ритуали в Коледния ден е клането на угоеното прасе. Ритуалът има символичното значение на жертвоприношение към Бог, какъвто е и случаят с агнето на Гергьовден. Езическите вярвания повеляват, че пролятата животинска кръв омилостивява боговете и злите сили.Коленето на прасе е и повод да се събере цялото семейство, като всеки е длъжен да помогне с нещо.Нека не забравяме, че в миналото голяма част от прасето се е запазвала, за да има месо, мас и сланина до пролетта. Именно така се появяват технологията за съхраняване на месо в качета, както и осоляване на месо и сланина.
В наши дни и в градски условия обикновено се задоволяваме с месо от месарниците, но едно е ясно - празникът не минава без пържоли, кебапи, месни сарми и други месни мезета. В Централна и Южна България пълнената пуйка е звездата на Коледната трапеза в немалко български семейства.
Извън погачата и месото, най-честите гости на коледната маса са били киселото зеле, тиквата, житото, бобът, туршиите и сушените зеленчуци. В по-нови времена се появяват и картофите и карфиола.За Коледа и до днес приготвяме сладка баница - с ябълки, с тиква, със стафиди. Поверието повелява вечерта всеки да си легне с намислено някое много ценно желание, защото през нощта Господ ще го чуе и ще му го сбъдне.
Посрещането на Нова година е свързано с различни обичаи и традиции. Те се изразяват в разнообразните ритуали, съпътстващи празника – украсата и подредбата на празничната трапеза, ястията, присъстващи на нея, различните обреди за посрещането на новата година.
Какво е характерно за празника по нашите земи и доколко са съхранени стародавните български традиции и обичаи за посрещане на Новата Година?
Нова година е важен ден в календара на българина. Той е сред празниците, свързани с новото начало. За съвременния българин това начало е само Нова година. За нашите предци този период е започвал още от Игнажден – деня на свети Игнатий Богоносец, когато започва преходът от старата към новата година.Според вярванията тогава са започнали мъките на Богородица. А младият Бог Иисус Христос се ражда на Коледа, който е вторият такъв празник. Третият празник на новото начало е именно Нова година, която е известна у нас още като Васильовден, тъй като тогава се почита паметта на св. Василий Велики. Той се нарича също Сурва, защото в този ден обикалят сурвакарите.Сурвакането продължава да се практикува, макар че вече няма чак толкова дълбок ритуален смисъл. То по-скоро е атракция и забавление за децата. Дълбокият смисъл на сурвакането е да се пожелае здраве и благополучие през цялата година. В тази магия участват сурвачката като обреден предмет и думите, които се произнасят при сурвакането. Важно е сурвачката да е от дряново дърво, защото дрянът е много здрав, жилав и устойчив, но той също е и първото дърво, което цъфти през новата година. Той е символ на здраве, сила и плодородие. Украсата на сурвачката е предимно от различни сушени плодове, , символизиращи плодородието, а цветните конци- символизират здраве и изобилие.
Какво може да се каже за традиционната новогодишна трапеза на българина?
Докато трапезата на Бъдни вечер е постна, то на Нова година задължително е блажна и това което се слага на масата е залог за бъдещото изобилие в дома.
Едно време по традиция на българската трапеза се е слагала свинска глава, запазена от коледното прасе и пача от главата и краката на прасето. Това всъщност е единственият случай, при който свинското месо е обредна храна. Разбира се, в днешно време този обичай се е съхранил в по-голяма степен по селата, където хората си отглеждат животни. В града свинската пържола е заместител.
На Нова година се приготвя капама, включваща свинско и пилешко месо, наденици и кисело зеле, сготвени в глинен съд. Друг важен компонент е новогодишната баница с късмети. Най-разпространеният обичай, свързан с нея, е поставянето на дренови пъпки, които се наричат за здраве, за късмет, за благополучие, успехи и плодородие.
В Западна България се провеждат и маскарадни игри. В много селища на България този ритуал продължава да се изпълнява съвсем спонтанно и естествено в автентична обстановка.Според народните вярвания различни демонични същества добиват сила и ходят наоколо. Затова тези ритуални игри са начин човекът да се противопостави на злото и да възвърне реда.
Изработването на ритуалните маски е много специфично за всеки отделен район, но в оригиналния си вид те са от естествени материали. Много често се използват животински кожи, рога, пера. Понякога маските са високи над метър и изглеждат внушително. Друг важен елемент са хлопките, които озвучават шествието и също имат обреден смисъл, защото се смята, че този звук именно прогонва злите сили.
Екипът на ПЕПИ КОМЕРС ООД Ви желае Весела Коледа и Щастлива Нова Година!