Овцете са първият вид одомашени селскостопански животни, използвани за добив на месо, вълна и мляко
Склонността на овцете да следват някого при пашата е причина те да бъдат първият и най-ранно одомашнен вид селскостопанско животно.Те продължават да бъдат важен животновъден ресурс за добив на вълна, месо и мляко. Овчата вълна е по-широко използвана, от тази на което и да е друго животно, и обикновено се добива чрез остригване.
Овцата най-вероятно е произлязла от дивия муфлон в Европа и Азия. Овцевъдството се практикува в по-голямата част от обитаемата от човека територия на Земята, като то е изиграло фундаментална роля за много цивилизации. В съвременността Австралия, Нова Зеландия, държавите от южните и централните части на Южна Америка, и Британските острови се свързват най-тясно с отглеждането на овце.
Археологически сведения сочат, че опитомяването на животните е станало в района на Месопотамия преди около десет до единадесет хиляди години.Техните диви предци са притежавали ценни качества, способствали за сравнително лесното им одомашаване. Това са липсата на агресия при животните, възможност за командване, рано настъпващата полова зрялост, социален характер и висок ръст на възпроизводство.
Друга особеност на домашните овце, отличаваща ги от дивите породи е голямото разнообразие на цветове. При дивите овце цветът е вид кафяво, като вариацията между видовете е много ограничена. При домашните овце цветът варира от чисто бяло до тъмно шоколадово-кафяво, а понякога дори и до петниста окраска.
Селекцията на по-лесната за оцветяване бяла вълна започва още в ранния период на опитомяването на овцете и тъй като белият цвят при тях е доминантна характеристика, той се разпространява бързо. В същото време цветни овце се срещат и в много съвременни породи, и могат дори да се появят като рецесивна характеристика в иначе бели стада.
Бързината на растежа и теглото в зряла възраст са наследствени характеристики, които често са цел при селекцията. Женските обикновено достигат тегло между 45 и 100 kg, а мъжките – между 45 и 160 kg.
През първите няколко години от живота на овцата, нейната възраст може да се определи по броя на предните зъби, тъй като всяка година една двойка млечни зъби се заменя с по-големи постоянни зъби и пълният комплект от осем постоянни предни зъба е завършен приблизително на четиригодишна възраст. С възрастта овцете постепенно губят предните си зъби, което ги затруднява при храненето и влошава тяхното здраве и производителност. По тази причина, при нормална паша, овцете започват да влошават качествата си след четвъртата си година.
Овцете имат добър слух и са чувствителни към шума. Със зрително поле около 270° до 320° могат да виждат зад себе си без да обръщат глава.
Домашните овце са многоцелеви животни, с повече от 200 съвременни породи, които са създадени, за да обслужват различните цели на човечеството. Почти всички породи са класифицирани в зависимост от типа на засилената продуктивност: за вълна, за месо, за мляко, за кожи. Други характерни белези, отличаващи представителите от различните породи са цвят на лицето (обикновено бяло или черно), дължина на опашката, наличието или липсата на рога, и топологията, за която породата е селектирана. Днес мериносовите овце продължават да доминират по брой сред отглежданите овце в световен мащаб. Грубовълнестите породи са селектирани в противоположната крайност. Обикновено това са едри животни, отглеждани с цел получаване на месо от тях. Много от породите за месо са бързорастящи и с тъмни лица.
Друга, значително по-малка група от породите овце, се използва за добив на мляко. Обикновено това са породи с двойно предназначение - за мляко и вълна или за мляко и месо. Овцете се доят сезонно само няколко месеца през пролетта и началото на лятото. Млякото добито от овце е значително по-богато на мазнини и протеини от кравето. Млечното овцевъдство е застъпено основно в страните от Балканския полуостров и Близкия изток, като в България този отрасъл е традиционно развит. В България широко разпространена е селектираната тук порода- черноглава плевенска овца, отглеждана в малките стопанства за месо, вълна и мляко. Овцете са тревопасни животни, които пасат трева от пасищата. Те са един от малкото видове домашни селскостопански животни, отглеждани за месо, които и днес не се отглеждат по особено интензивен начин на хранене, за разлика от птиците и свинете.
Продуктивните качества не са достатъчно развити в сравнение с други породи внесени в последните десетилетия в страната ни или специално селектирани местни породи. Така редица породи като свищовската, реплянската и дъбенската са наръба да изчезнат окончателно от породния фонд на страната ни.