Пролетта е извор на живот.Великден носи радостта.
С настъпването на пролетта, природата се събужда и създава усещане за ново начало и възраждане на живота. Неминуемо пролетта е предвестник на най-специалния ден в христянския свят –Великден. Великден е празник, който ни дава послание и ни стимулира да израстваме духовно. Това е време, в което се чувстваме мотивирани да изхвърлим от себе си негативните емоции, страхове и очаквания, които таим в себе си, и да се заредим с енергията на възраждащата се пролет. Това е време, в което се обръщаме към себе си, търсим смисъла на живота, осмисляме отговорността, която носим към другите и получаваме знаци, че винаги доброто е в състояние да победи злото, че любовта и вярата са изцеляващата сила. Празниците са форма на напомняне какво е добре да мислим, говорим и правим през цялата година и именно затова е важно да развиваме осъзнаването си от това напомняне.
Христовото Възкресение е обявено за най-големия християнски празник още от времето на първите апостоли. Тогавашните християни много държат Великден да не съвпада с датата на празнуване на Пасха – празника на предалите Христос евреи. Това и досега е железен канон за всички християнски църкви. От времето на Вселенския събор в Никея през 325 година до днес, Възкресението Христово се чества в неделя, а точната дата е различна всяка година. Тя винаги се изчислява така, че да не съвпадне с еврейската Пасха и да бъде след пролетното равноденствие. Разминаването между църковните календари на католици и православни се обяснява с факта, че от 16-ти век на Запад датата на Великден се определя по Григорианския календар, докато на Изток продължават да използват Юлианския. Юлианският календар е „превъртян” с 13 дни напред. Разликите при богослужението по време на православния и католическия Великден са нараснали много през вековете на разделение между християнския Изток и Запад.
В православните страни Възкресението Христово се посреща след полунощ на събота срещу неделя, но никога преди изгрев слънце. В някои гръцки манастири по обичаи, останали от времето на Византия, бият камбаните за Христовото Възкресение чак в 3 часа сутринта. Западните християни си казват „Христос возкресе” едва в неделната утрин след изгрев слънце. Всъщност за православните християни честването на Великден започва в 14 часа на Велика събота в Йерусалим, когато по време на литургията слиза Благодатният огън, който свети, но не изгаря. Това е знакът, че Господ не е изоставил човечеството.
Символите на всички дни от Страстната седмица са еднакви за всички християни – на Велики четвъртък се чества Тайната вечеря, на Разпети петък – опелото и погребението на Спасителя, а съботата навсякъде е най-дългият ден за вярващите, които очакват Възкресението.
Разликите в честването на Великден в християнския Изток и Запад осезаемо нарастват след падането на Константинопол по време на Четвъртия кръстоносен поход. Яйцето обаче остава вечният християнски символ на новия живот по подобие на Христовото Възкресение. Още от най-ранното християнство знаем за червеното яйце, което Света Мария-Магдалена подарява на римския император Тиберий. Яйцето и днес остава универсалната украса на целия християнски свят по Великден. Любопитно е, че възприетото на някои места в християнския свят агнешко месо като блюдо по време на Великденския празник всъщност е взаимствано от евреите, които празнуват своята Пасха с месото на „жертвения агнец” в памет на чудодейното бягство на народа на Мойсей от Египет.
Предстоящите празници ни провокират да проявим смирение, прошка, доброта, надежда, което е силата на Божествения дух. Нека светлината на тези празници изпълват мислите, сърцата и живота ни с много нежност и разбирателство, доброта, радост и с повече любов.